6.12.2007 г., 11:45

...

848 0 2
Не съм виновен аз,
че природата ми е такава,
защо създаден съм така,
защо смъртта не наближава?

Защо наказан съм така жестоко,
да бродя вечно по земята
и само вечната тъма наоколо
е моя спътник във живота.
И самотата, и студа
и само смърт около мен...
а аз не мога да умра...
какво по дяволите става с мен!

Какво сгрешил съм, аз не зная,
но имам цяла вечност, за да разбера,
дали ще дойде нявга краят...
аз искам болката да споделя.

Но думите отекват във безкрая
и няма кой да чуе моя глас,
смъртта за мен ще бъде рая,
дали ще дойде скоро този час!?

Единственият ми приятел е нощта,
защо тогава тя не ме разбира?
Във тъмнината аз ще полетя,
във тъмнината толкова красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сс Нн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Много силни думи...
    Радвай се на живота!!!
    Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...