Не съм виновен аз,
че природата ми е такава,
защо създаден съм така,
защо смъртта не наближава?

Защо наказан съм така жестоко,
да бродя вечно по земята
и само вечната тъма наоколо
е моя спътник във живота.
И самотата, и студа
и само смърт около мен...
а аз не мога да умра...
какво по дяволите става с мен!

Какво сгрешил съм, аз не зная,
но имам цяла вечност, за да разбера,
дали ще дойде нявга краят...
аз искам болката да споделя.

Но думите отекват във безкрая
и няма кой да чуе моя глас,
смъртта за мен ще бъде рая,
дали ще дойде скоро този час!?

Единственият ми приятел е нощта,
защо тогава тя не ме разбира?
Във тъмнината аз ще полетя,
във тъмнината толкова красива.