18 abr 2014, 20:33

* * *

660 0 0

Който главно дава, е най-беден.

Оплетен в самота и скръб.

Не дава, за да се намери нему,

а с мисълта за чуждия нелек път.

 

Като дърво безлистно, птиче ще прегърне,

макар че е със гнило и умиращо стебло,

а птичето със благодарност ще отлитне,

забравяйки за бедното дърво.

 

Дървото след усилия горещи,

отдало и последния си сок,

дарило топлина и нежност,

логично ще остане пак само.

 

Самотни и тъжни дървета не търсят се

полезни  са те само в беда,

защото познавайки мрака във себе си,

ще откликнат на всяка цена.

 

Най-беден е този, който дава,

и в замяна получава самота,

но неговата бедност е също награда

за нечия друга поругана душа. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Счетоводител Храбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...