Който главно дава, е най-беден.

Оплетен в самота и скръб.

Не дава, за да се намери нему,

а с мисълта за чуждия нелек път.

Като дърво безлистно, птиче ще прегърне,

макар че е със гнило и умиращо стебло,

а птичето със благодарност ще отлитне,

забравяйки за бедното дърво.

Дървото след усилия горещи,

отдало и последния си сок,

дарило топлина и нежност,

логично ще остане пак само.

Самотни и тъжни дървета не търсят се

полезни  са те само в беда,

защото познавайки мрака във себе си,

ще откликнат на всяка цена.

Най-беден е този, който дава,

и в замяна получава самота,

но неговата бедност е също награда

за нечия друга поругана душа.