12 oct 2007, 8:54

* * *

  Poesía
897 0 1
 

Каза ми "напред трябва да вървиш".

Защо сега така ме дразниш?!

Защо ме караш да те искам

и със сладки думи да те наричам?!


Но как в сърцето ми се настани?!

Но как с поглед душата ми плени?!

Усмихвайки се загадъчно,

искайки ме греховно...


Обичай ме за ден, за два.

Целувай ме на мига.

Искай ме ти сега.

Аз твоя съм в нощта.


И нека съгрешим!

И нека огъня не гасим!

Наша е нощта!

С нас е любовта!


С мен бъди, но за мига.

Аз знам, утре с друга ще си.

Люби ме диво през нощта,

а на сутринта върви си!


С пръсти ме докосвай,

устните си в мене впивай.

Ще се извия над тебе като дим

и райски чудеса ще сътворим!

       ...        


Боли - до мен не си сега.

Боли - от спомените в нощта.

Боли - от душата ранена.

Боли - от любовта студена.


Знам - вече няма да си тук.

Знам - ще те замести някой друг.

Знам - чувствата трябва да забравя,

но, за Бога, как любовта да изоставя?!


Знам - не ме обичаш,

но пък силно ме привличаш.

Ала върви си, остави ме сама

да стена жално в нощта.


А когато отвориш очи

и когато до тебе тя спи,

тогава страшно ще ти липсвам

и с отровни стрели сърцето ти ще пронизвам.


Ще знаеш, че си далеч от мен.

Ще знаеш, че няма да топля твоя ден.

Ще знаеш, че ще те гледам с поглед студен.

и сякаш те изгарям с прът нажежен.

Да ме искаш ще те карам без думи.

Моят зов посред нощ ще те буди.

Ще идваш, ще звъниш на мойта врата,

за да търсиш, за да просиш от мен любовта.


Аз ще съм сладкото в твоя живот.

Аз ще бъда забранения плод.

Споменът за мен ще те зове

и ще разкъсва душата ти на две.


Изглеждам като ангел невинна,

но в сърцето дявол опасен съм скрила.

Сега аз ще съм жестоката!

Сега ще вкусиш ти болката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...