Каза ми "напред трябва да вървиш".

Защо сега така ме дразниш?!

Защо ме караш да те искам

и със сладки думи да те наричам?!

Но как в сърцето ми се настани?!

Но как с поглед душата ми плени?!

Усмихвайки се загадъчно,

искайки ме греховно...

Обичай ме за ден, за два.

Целувай ме на мига.

Искай ме ти сега.

Аз твоя съм в нощта.

И нека съгрешим!

И нека огъня не гасим!

Наша е нощта!

С нас е любовта!

С мен бъди, но за мига.

Аз знам, утре с друга ще си.

Люби ме диво през нощта,

а на сутринта върви си!

С пръсти ме докосвай,

устните си в мене впивай.

Ще се извия над тебе като дим

и райски чудеса ще сътворим!

       ...        

Боли - до мен не си сега.

Боли - от спомените в нощта.

Боли - от душата ранена.

Боли - от любовта студена.

Знам - вече няма да си тук.

Знам - ще те замести някой друг.

Знам - чувствата трябва да забравя,

но, за Бога, как любовта да изоставя?!

Знам - не ме обичаш,

но пък силно ме привличаш.

Ала върви си, остави ме сама

да стена жално в нощта.

А когато отвориш очи

и когато до тебе тя спи,

тогава страшно ще ти липсвам

и с отровни стрели сърцето ти ще пронизвам.

Ще знаеш, че си далеч от мен.

Ще знаеш, че няма да топля твоя ден.

Ще знаеш, че ще те гледам с поглед студен.

Да ме искаш ще те карам без думи.

Моят зов посред нощ ще те буди.

Ще идваш, ще звъниш на мойта врата,

за да търсиш, за да просиш от мен любовта.

Аз ще съм сладкото в твоя живот.

Аз ще бъда забранения плод.

Споменът за мен ще те зове

и ще разкъсва душата ти на две.

Изглеждам като ангел невинна,

но в сърцето дявол опасен съм скрила.

Сега аз ще съм жестоката!

Сега ще вкусиш ти болката!