20 jul 2007, 13:47

* * *

  Poesía
791 0 0
Сега мълчиш, но по-добре така,
отколкото, когато във заблуда
със мене беше, но пък друг сърцето ти делеше.
и каза, че не бях за теб спечелил ни една война,
но моя свят, дори за теб не искам продада.

Забрави ти и не разбра, как винаги зад теб стоя,
как губя капка от кръвта аз всеки път,
а ти извърна пак глава. И нова капка падна на пръстта
и каза, че не съм се борил миг за теб,
на мен ми стигат тези мигове, върви,
това, което в мене не намери ти,
дано откриеш в нечии игри.


С Любов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кало Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...