Jul 20, 2007, 1:47 PM

* * *

  Poetry
782 0 0
Сега мълчиш, но по-добре така,
отколкото, когато във заблуда
със мене беше, но пък друг сърцето ти делеше.
и каза, че не бях за теб спечелил ни една война,
но моя свят, дори за теб не искам продада.

Забрави ти и не разбра, как винаги зад теб стоя,
как губя капка от кръвта аз всеки път,
а ти извърна пак глава. И нова капка падна на пръстта
и каза, че не съм се борил миг за теб,
на мен ми стигат тези мигове, върви,
това, което в мене не намери ти,
дано откриеш в нечии игри.


С Любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кало All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...