20.07.2007 г., 13:47

* * *

784 0 0
Сега мълчиш, но по-добре така,
отколкото, когато във заблуда
със мене беше, но пък друг сърцето ти делеше.
и каза, че не бях за теб спечелил ни една война,
но моя свят, дори за теб не искам продада.

Забрави ти и не разбра, как винаги зад теб стоя,
как губя капка от кръвта аз всеки път,
а ти извърна пак глава. И нова капка падна на пръстта
и каза, че не съм се борил миг за теб,
на мен ми стигат тези мигове, върви,
това, което в мене не намери ти,
дано откриеш в нечии игри.


С Любов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кало Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...