1 sept 2023, 23:41

А аз обичам... 

  Poesía » Otra
338 3 4

Ето ме, дойдох ви на крака, 
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя 
и хвърляйте, пристъпвам боса.

 

Дойдох ви гола, по душа,
бъдете точни, бързо крача.
Аз няма да сведа глава
и няма, няма да заплача.

 

Наказвайте за непокорство,
съдете строго и критично,
събудих ваш'то недоволство
защото съм така... различна.

 

Целете се във мойта кожа
и свличайте я с остър камък,
в гърба ми дръжката на ножа
излъскана е чак до блясък.

 

От раните ми кръв се стича
и вие сте така щастливи...
А аз обичам ли обичам
и пръсти във юмрук не свивам...
 

© Ива ВалМан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Голяма сила и смелост се иска да прости човек на онези, които му причиняват болка!Поздравления, Ива.
  • Благодаря ви!
    Тази емоция имаше нужда да се излее
  • Какво ли още може да бъде едно вдъхновение на любовта?
    Вяра и готовност, стоицизъм и самопожертвователност ...
    И има ли нещо по-кратко и ясно дали от обобщението за финал:
    А аз обичам ли обичам
    и пръсти във юмрук не свивам...
    Специални поздрави, Ива ВалМан!
  • Браво, браво, браво! Силно, от стиховете, които те хващат за душата и не пускат! Браво за смелостта да го изразиш!
Propuestas
: ??:??