А аз обичам...
Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа,
бъдете точни, бързо крача.
Аз няма да сведа глава
и няма, няма да заплача.
Наказвайте за непокорство,
съдете строго и критично,
събудих ваш'то недоволство
защото съм така... различна.
Целете се във мойта кожа
и свличайте я с остър камък,
в гърба ми дръжката на ножа
излъскана е чак до блясък.
От раните ми кръв се стича
и вие сте така щастливи...
А аз обичам ли обичам
и пръсти във юмрук не свивам...
© Ива ВалМан All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Голяма сила и смелост се иска да прости човек на онези, които му причиняват болка!Поздравления, Ива.
-
Благодаря ви!
Тази емоция имаше нужда да се излее
-
Какво ли още може да бъде едно вдъхновение на любовта?
Вяра и готовност, стоицизъм и самопожертвователност ...
И има ли нещо по-кратко и ясно дали от обобщението за финал:
А аз обичам ли обичам
и пръсти във юмрук не свивам...
Специални поздрави, Ива ВалМан! -
Браво, браво, браво! Силно, от стиховете, които те хващат за душата и не пускат! Браво за смелостта да го изразиш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
