А аз обичам...
Ето ме, дойдох ви на крака,
дори и камъни ви нося.
Вземете смело, ще простя
и хвърляйте, пристъпвам боса.
Дойдох ви гола, по душа,
бъдете точни, бързо крача.
Аз няма да сведа глава
и няма, няма да заплача.
Наказвайте за непокорство,
съдете строго и критично,
събудих ваш'то недоволство
защото съм така... различна.
Целете се във мойта кожа
и свличайте я с остър камък,
в гърба ми дръжката на ножа
излъскана е чак до блясък.
От раните ми кръв се стича
и вие сте така щастливи...
А аз обичам ли обичам
и пръсти във юмрук не свивам...
© Ива ВалМан All rights reserved.
