А аз треперя, тъничка съм струна
Покорна съм. От тишина по-тиха,
забравила билò и не било.
Прегръщам нежно няколкото стиха
за да запълнят празното легло.
Тъмата ли? Ръце кръстосва. Пусти,
и с Персеиди в своите коси
повтаря всяка песен наизуст и
предрича, че си мой... И да не си.
А аз треперя тъничка съм струна,
залутал лъч и сянка на липа.
Последна нота тъжна ме целуна
и вместо теб в леглото ми заспа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
