А аз треперя, тъничка съм струна
Покорна съм. От тишина по-тиха,
забравила билò и не било.
Прегръщам нежно няколкото стиха
за да запълнят празното легло.
Тъмата ли? Ръце кръстосва. Пусти,
и с Персеиди в своите коси
повтаря всяка песен наизуст и
предрича, че си мой... И да не си.
А аз треперя тъничка съм струна,
залутал лъч и сянка на липа.
Последна нота тъжна ме целуна
и вместо теб в леглото ми заспа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
