А беше любов
Любов, къде се скри? Защо избяга?
Пречупи времето красивите крила.
То победи те, ти пък се предаде,
да оцелееш в тоз живот не съумя!
Защо, любов? Ти беше толкоз силна?
Защо сега се влачиш във калта...
Дали оказа се със психика лабилна,
или защото те оставихме сама...
Ти бе, любов, вулкан, но невъзможна!
Сега от кратера се вдига само дим.
В сърцето право болката пробожда,
беше мъчение с теб да продължим!
Създадохме те... С теб и изгоряхме!
Сърцето... черен въглен е сега!
И само споменът, че щастливи бяхме,
ще ни напомня със тъга за любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Илиева Todos los derechos reservados
