22 апр. 2010 г., 09:49

А беше любов 

  Поэзия » Любовная
841 0 4

Любов, къде се скри? Защо избяга?
Пречупи времето красивите крила.
То победи те, ти пък се предаде,
да оцелееш в тоз живот не съумя!

Защо, любов? Ти беше толкоз силна?
Защо сега се влачиш във калта...
Дали оказа се със психика лабилна,
или защото те оставихме сама...

Ти бе, любов, вулкан, но невъзможна!
Сега от кратера се вдига само дим.
В сърцето право болката пробожда,
беше мъчение с теб да продължим!

Създадохме те... С теб и изгоряхме!
Сърцето... черен въглен е сега!
И само споменът, че щастливи бяхме,
ще ни напомня със тъга за любовта!

© Таня Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??