25 feb 2025, 16:34

... а беше време-морето беше приказка

  Poesía » Otra
302 0 8

Тревите целуват вечер клоните

и миглите им мокри тихо парят...

Тлеят светлинки зад прозорците,

а после със звездите си говорят.

 

Привел геранът морно раменете си,

ведро забравил днес на дъното...

А смокинята разперила крилете си,

танцува през сенките на утрото.

 

Пеперуди бели сплитат сънища

по плитките им маковете греят.

Мъгли обличат се с пристанища,

на които гарваните черни пеят.

 

Едно момиче спи във къщата,

в която треви целуват клоните...

Миглите замръзват върху бузата,

пристанища издъхват в дланите.

 

... а беше време-морето беше приказка...

и тя пред него баща си чакаше.

Сега морето напълно истинско

живи спомени във плиткото си давеше.

 

8 март 2022 г. 

 

Посветено на баща ми с много обич.

25.02.2025 т.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • лека ❤️
  • винаги е така, Ани... лека ❤️
  • Не очакването ме боли, Жени. Не знам, дали аз съм чакана. А когато човек не знае нещо.. запълва празнините с не дотам цветни мисли, които изтощават всичко живо в него. Не знам дали остана нещо от мен въобще....
  • Няма нищо по-болезнено от очакването. Този стих е дълбоко затрогващ и толкова искрен!
    Ани, радвам се, че си тук, да знаеш!
  • Пиши си, както ти е на сърцето, Ани. Някои пишат с душата си, други с духа... трети - с други части на тялото. В крайна сметка на всеки му е дадено. Писането е дълбока вода. Гребеш с черпака и... не е лошо да си си в свои води, защото в чуждите по-скоро ще се удавиш. Само с метрика и техника е нищо работа. А, може да пълни стихосбирки и такива неща, може, може, не отричам. Аз се опитах да разбера това, което си написала. И чак след 3-4 прочит мисля, че разбрах малко. Сърцето е трудно за разбиране.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....