10 sept 2011, 12:04

А бях Елена 

  Poesía » Otra
708 0 5
Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло.
Душата ми е мрамор.
А бях Елена...
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??