Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло.
Душата ми е мрамор.
А бях Елена...
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.