марси (Мери Добрева)
126 104
10.09.2011 г., 12:04 ч.

А бях Елена 

  Поезия » Друга
575 0 5

 

Сива самота

протяга пръсти

през огледалото,

навярно спомени

от стари снимки

в черно-бяло.

Душата ми е мрамор.

А бях Елена...

Красиви скулптури

на лицемерие

приятелите.

Някога се смеехме,

а Пепеляшките

завиждаха

за пръстена на принца

на ръката ми.

Гротескно  се превърнах

в жаба.

Наивна вяра…

на приказките избледня

мастилото,

останаха

сплетните –

„на по бира”

редим

„по сантиметър”

отчуждение,

в желание да се сближим.

Красиви скулптури

от лицемерие

са хората,

които ме обичаха.

А бях Елена...

 

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??