А бях Елена

10.09.2011 г., 12:04 ч.

Поезия » Друга

709 0 5

Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло.
Душата ми е мрамор.
А бях Елена...
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

А бях Елена

Искате да прочетете повече?

Предложения