А бях Елена
Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки
в черно-бяло.
Душата ми е мрамор.
А бях Елена...
Красиви скулптури
на лицемерие
приятелите.
Някога се смеехме,
а Пепеляшките
завиждаха
за пръстена на принца
на ръката ми.
Гротескно се превърнах
в жаба.
Наивна вяра…
на приказките избледня
мастилото,
останаха
сплетните –
„на по бира”
редим
„по сантиметър”
отчуждение,
в желание да се сближим.
Красиви скулптури
от лицемерие
са хората,
които ме обичаха.
А бях Елена...
© Мери Добрева All rights reserved.
