21 mar 2019, 8:43

А бяхме млади

717 0 0

Обхваната от спомени

разгръщам албума.

Минават край мен

познати лица и места.

И изведнъж останах без дума.

Та това е нашето място

и детската площадка.

Люлки, пясъчник, пързалки

и малка къщичка до тях.

А на малкото прозорче,

твоето лице видях.

Колко хубав бе денят.

Пикника, забавата, игрите,

ясното слънце над нас

и цвят от булчински венец в косите.

Може ли това да има забрава.

Това бе истинска любов,

а не безлична забава.

Нея не си водил там, нали?

Поне пред себе си признай!

Този прекрасен ден

и огъня обзел сърцата

само на мен принадлежи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...