21 мар. 2019 г., 08:43

А бяхме млади

713 0 0

Обхваната от спомени

разгръщам албума.

Минават край мен

познати лица и места.

И изведнъж останах без дума.

Та това е нашето място

и детската площадка.

Люлки, пясъчник, пързалки

и малка къщичка до тях.

А на малкото прозорче,

твоето лице видях.

Колко хубав бе денят.

Пикника, забавата, игрите,

ясното слънце над нас

и цвят от булчински венец в косите.

Може ли това да има забрава.

Това бе истинска любов,

а не безлична забава.

Нея не си водил там, нали?

Поне пред себе си признай!

Този прекрасен ден

и огъня обзел сърцата

само на мен принадлежи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...