21 мар. 2019 г., 08:43

А бяхме млади

720 0 0

Обхваната от спомени

разгръщам албума.

Минават край мен

познати лица и места.

И изведнъж останах без дума.

Та това е нашето място

и детската площадка.

Люлки, пясъчник, пързалки

и малка къщичка до тях.

А на малкото прозорче,

твоето лице видях.

Колко хубав бе денят.

Пикника, забавата, игрите,

ясното слънце над нас

и цвят от булчински венец в косите.

Може ли това да има забрава.

Това бе истинска любов,

а не безлична забава.

Нея не си водил там, нали?

Поне пред себе си признай!

Този прекрасен ден

и огъня обзел сърцата

само на мен принадлежи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...