21 мар. 2019 г., 08:43

А бяхме млади

714 0 0

Обхваната от спомени

разгръщам албума.

Минават край мен

познати лица и места.

И изведнъж останах без дума.

Та това е нашето място

и детската площадка.

Люлки, пясъчник, пързалки

и малка къщичка до тях.

А на малкото прозорче,

твоето лице видях.

Колко хубав бе денят.

Пикника, забавата, игрите,

ясното слънце над нас

и цвят от булчински венец в косите.

Може ли това да има забрава.

Това бе истинска любов,

а не безлична забава.

Нея не си водил там, нали?

Поне пред себе си признай!

Този прекрасен ден

и огъня обзел сърцата

само на мен принадлежи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...