Обхваната от спомени

разгръщам албума.

Минават край мен

познати лица и места.

И изведнъж останах без дума.

Та това е нашето място

и детската площадка.

Люлки, пясъчник, пързалки

и малка къщичка до тях.

А на малкото прозорче,

твоето лице видях.

Колко хубав бе денят.

Пикника, забавата, игрите,

ясното слънце над нас

и цвят от булчински венец в косите.

Може ли това да има забрава.

Това бе истинска любов,

а не безлична забава.

Нея не си водил там, нали?

Поне пред себе си признай!

Този прекрасен ден

и огъня обзел сърцата

само на мен принадлежи.