28 feb 2022, 20:57

А да съм агънце съвсем не ми отива 

  Poesía » Formas graves
178 1 8

А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.

 

Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива
и като мен да търсиш няма. И със свещ,
не искат нищо – даже силом да дадеш,  
дебели зидове с главите си разбиват.

 

Дори в музея нямат, странен експонат,
а на рогата им звездите се крепят.
Не са деца на смъртно болното ви време.

 

И всеки стих, на други с обич подарен,
частица носи от рогатия Овен
и чудо. Всеки в нужда да си вземе.  

 

 

 

 

 

.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Честита баба Марта, сенсей! Здраве ти пожелавам! Червен чили сос и бели дни.
  • Някаква анимация - агънце, изведнъж отмята кожата и страшната вълчица...
    Хареса ми стихотворението, нищо, че все ядкам...
  • Благодаря ви, момичета! Вале, ама... Външният вид и държанието лъжат. Красе, дойдохме си на думата. Вики, Лина!
  • Не си сама, нищо че не съм точно овен
  • Взех си! Наде, Благодаря!❤️
  • Имате ли хапче против инат? - Имаме!
    Овенът: Няма да си купя!
  • Хареса ми Наде! Бих го кръстила обаче
    "Овен рогат"...то щото и аз съм Овен , може би затова😜
  • И Вълчо сит и агънцето цяло от стара приказка „недозаклан“..
    докато агънцето бляло, бляло... овцата дала вълна и айран..

    Значи тоя рогат овен като започне да ръчка... и стана една поетична инвазия. Сигурно не съм по темата на стиха ти, Наде, но това е реалността - къде го чукаш, къде се пука.. само дето твойта овца е бодлива
Propuestas
: ??:??