28 feb 2022, 20:57

А да съм агънце съвсем не ми отива 

  Poesía » Formas graves
243 1 6

А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.

 

Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива
и като мен да търсиш няма. И със свещ,
не искат нищо – даже силом да дадеш,  
дебели зидове с главите си разбиват.

 

Дори в музея нямат, странен експонат,
а на рогата им звездите се крепят.
Не са деца на смъртно болното ви време.

 

И всеки стих, на други с обич подарен,
частица носи от рогатия Овен
и чудо. Всеки в нужда да си вземе.  

 

 

 

 

 

.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??