А да съм агънце съвсем не ми отива
А да съм агънце съвсем не ми отива,
Овен съм огнен, упорит, дори невещ,
като ме гледаш тъй: "Глупак"! – ще си речеш,
овца, да кажем – само дето е бодлива.
Не ще намериш вече – ря̀дкост са такива
и като мен да търсиш няма. И със свещ,
не искат нищо – даже силом да дадеш,
дебели зидове с главите си разбиват.
Дори в музея нямат, странен експонат,
а на рогата им звездите се крепят.
Не са деца на смъртно болното ви време.
И всеки стих, на други с обич подарен,
частица носи от рогатия Овен
и чудо. Всеки в нужда да си вземе.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
