30 abr 2021, 19:47

A деветият – не струва грош 

  Poesía » Otra
264 5 7

Като скъпа брошка, върху  дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.

 

Хич не ми отива да съм кротка –
или грея, или дъжд вали.
Казано накратко  – пъстра котка,
е душата. И крои белѝ.

 

Беше и любима, и бездомна.
В кадифена лапа – остър нож. 
Осемте живота още помни,
а деветият – не струва грош. 

 

Може би, защото е последен,
или се изплъзвам, всеки път.
С бисери, не ще нахраниш беден,
в моя стих съ̀лзите по блестят.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??