A деветият – не струва грош
Като скъпа брошка, върху дрипа,
тишината пръска сто лъчи.
Тихичко в ъглѝте думи хлипат,
начумерено стихът мълчи.
Хич не ми отива да съм кротка –
или грея, или дъжд вали.
Казано накратко – пъстра котка,
е душата. И крои белѝ.
Беше и любима, и бездомна.
В кадифена лапа – остър нож.
Осемте живота още помни,
а деветият – не струва грош.
Може би, защото е последен,
или се изплъзвам, всеки път.
С бисери, не ще нахраниш беден,
в моя стих съ̀лзите по блестят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
