А дойде ли сънят ми – не е чакан
Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.
В очите ми отдавна не денувал,
смехът дойде, нечакан и незван.
Усетил, че чрез тебе съществувам,
сърцето ми докосна с топла длан.
А дойде ли сънят ми – не е чакан,
лъжливо ме прегръща. Малка смърт.
И само любовта ти – лъч сред мрака,
ме кара да се будя. Всеки път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
