29 feb 2024, 22:47

А дойде ли сънят ми – не е чакан 

  Poesía » De amor
243 2 5

Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.

В очите ми отдавна не денувал,
смехът дойде, нечакан и незван.
Усетил, че чрез тебе съществувам,
сърцето ми докосна с топла длан.

А дойде ли сънят ми – не е чакан,
лъжливо ме прегръща. Малка смърт.
И само любовта ти – лъч сред мрака,
ме кара да се будя. Всеки път.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??