Patrizzia (Надежда Ангелова)
2059 18133
29.02.2024 г., 22:47 ч.

А дойде ли сънят ми – не е чакан 

  Поезия » Любовна
154 1 5

Косите си с един почти нехаен
и мъничко объркан сякаш жест,
отмятам. И се чудя – дали знаеш –
за тебе беше всяка мисъл днес.

В очите ми отдавна не денувал,
смехът дойде, нечакан и незван.
Усетил, че чрез тебе съществувам,
сърцето ми докосна с топла длан.

А дойде ли сънят ми – не е чакан,
лъжливо ме прегръща. Малка смърт.
И само любовта ти – лъч сред мрака,
ме кара да се будя. Всеки път.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??