Тъй искам приказка да ти разкажа.
Ти легнал си във моето легло
и търсиш топлина, останала от мен.
И пак си сам, и мен ме няма,
и пак минават нощ след ден.
Пак гушнал си се в моето легло -
тъй малък, толкоз крехък и тъй тъжен.
Очакващ във съня си приказката, мама...
Мен пак ме няма.
А искам приказка да ти разкажа!
Живеем толкова забързано... Отглеждаме си ДЕЦАТА на прима виста и блестим с отсъствието си у дома. Изхвърляме набързо някое чувство на лист хартия, след което засрамено го скриваме дори и от себе си и се молим ТЕ да ни простят... Грешни сме...