izli4ko (Илзе Енчева)
59 266
6.04.2008 г., 11:40 ч.

А искам 

  Поезия » Друга
551 0 8




Тъй искам приказка да ти разкажа.

Ти легнал си във моето легло
и търсиш топлина, останала от мен.
И пак си сам, и мен ме няма,
и пак минават нощ след ден.
Пак гушнал си се в моето легло -
тъй малък, толкоз крехък и тъй тъжен.
Очакващ във съня си приказката, мама...
Мен пак ме няма.

А искам приказка да ти разкажа!




Живеем толкова забързано... Отглеждаме си ДЕЦАТА на прима виста и блестим с отсъствието си у дома. Изхвърляме набързо някое чувство на лист хартия, след което засрамено го скриваме дори и от себе си и се молим ТЕ да ни простят... Грешни сме...

© Илзе Енчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си, така е!
  • Замисли ме..и докосна душата ми с този стих!
  • Нежността е цвете,което се цени от децата ни,жалко че трудно се оценява от любимия...
  • Не спирай да разказваш прекрасните си приказки ! Докосваш душите на хората и оставяш светло и топло чувство! Не си грешна! Невероятна си! Споделяй светлата си душа с нас! Обичаме те!Ана Тиел
  • Трогна ме...развълнува ме...
    почувствах се и аз грешна...така си е...
    ех...този живот...пълен с отсъствия...
    Браво! с обич, мила Илзе.
  • Силно!
    Но пък нека сме грешни, хора сме! Понякога нещата са такива, каквито не желаем, но докато искаме да разказваме приказки и пазим зрънцето доброта у себе си...простено ни е/но трябва и сами да си простим - признаването не е малка стъпка! /. Не беше грешно, че те прочетох!Поздрави!
  • Да така е, грешни сме пред себе си.Децата имат нужда от нас.Страхотен стих Илзе!
  • Хубаво е!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??