Ти легнал си във моето легло и търсиш топлина, останала от мен. И пак си сам, и мен ме няма, и пак минават нощ след ден. Пак гушнал си се в моето легло - тъй малък, толкоз крехък и тъй тъжен. Очакващ във съня си приказката, мама... Мен пак ме няма.
А искам приказка да ти разкажа!
Живеем толкова забързано... Отглеждаме си ДЕЦАТА на прима виста и блестим с отсъствието си у дома. Изхвърляме набързо някое чувство на лист хартия, след което засрамено го скриваме дори и от себе си и се молим ТЕ да ни простят... Грешни сме...
Не спирай да разказваш прекрасните си приказки ! Докосваш душите на хората и оставяш светло и топло чувство! Не си грешна! Невероятна си! Споделяй светлата си душа с нас! Обичаме те!Ана Тиел
Силно!
Но пък нека сме грешни, хора сме! Понякога нещата са такива, каквито не желаем, но докато искаме да разказваме приказки и пазим зрънцето доброта у себе си...простено ни е/но трябва и сами да си простим - признаването не е малка стъпка! /. Не беше грешно, че те прочетох!Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.