SilverSign (Moon) SilverSign (Moon)
4
20 sept 2016, 16:21

А животът ни изтича...

1K 0 2

Преди повече от пет години –   

съградиха тихо горния ми свят,

доверих ти мен, казах ти: Води ме!

Беше млад и с младостта си бе богат.

 

Млада бях и аз, логично

бе да съм безгрижна, босонога,

днес, уви, е по-различно,

всяка нощ заспивам над тревога.

 

Преди повече от пет години

бях слънце денем, луната в нощта,

сега съм бурното небе. Прости ми!

Нозете ми - танцували в жарта.

 

Загледани сме във деня,

бързащи днес към утрешния ден,

но само твоята ръка

може пак да внася слънце в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Moon Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • меланхолик (Йордан Серафимов)
    меланхолик (Йордан Серафимов)
    Ние сме единственият животински вид който е измислил времето, почти съм сигурен : )
  • Monserrat (Мелани)
    Monserrat (Мелани)
    "Загледани сме във деня,
    бързащи днес към утрешния ден,
    но само твоята ръка
    може пак да внася слънце в мен."


    Красиво стихотворение и послание...!
    Понякога бързаме да изживеем живота си,
    и бързо вървим с времето, а всъщност защо,
    след като знаем, че ако спрем за малко мига,
    именно тогава ще продължим и наистина ще живеем...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0