SilverSign (Moon)
4 3
Sep 20, 2016, 4:21 PM

А животът ни изтича... 

  Poetry » Love
645 0 2

Преди повече от пет години –   

съградиха тихо горния ми свят,

доверих ти мен, казах ти: Води ме!

Беше млад и с младостта си бе богат.

 

Млада бях и аз, логично

бе да съм безгрижна, босонога,

днес, уви, е по-различно,

всяка нощ заспивам над тревога.

 

Преди повече от пет години

бях слънце денем, луната в нощта,

сега съм бурното небе. Прости ми!

Нозете ми - танцували в жарта.

 

Загледани сме във деня,

бързащи днес към утрешния ден,

но само твоята ръка

може пак да внася слънце в мен.

© Moon All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ние сме единственият животински вид който е измислил времето, почти съм сигурен : )
  • "Загледани сме във деня,
    бързащи днес към утрешния ден,
    но само твоята ръка
    може пак да внася слънце в мен."


    Красиво стихотворение и послание...!
    Понякога бързаме да изживеем живота си,
    и бързо вървим с времето, а всъщност защо,
    след като знаем, че ако спрем за малко мига,
    именно тогава ще продължим и наистина ще живеем...
Random works
: ??:??