20 сент. 2016 г., 16:21
Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично
бе да съм безгрижна, босонога,
днес, уви, е по-различно,
всяка нощ заспивам над тревога.
Преди повече от пет години
бях слънце денем, луната в нощта,
сега съм бурното небе. Прости ми!
Нозете ми - танцували в жарта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация