20 сент. 2016 г., 16:21

А животът ни изтича...

1K 0 2

Преди повече от пет години –   

съградиха тихо горния ми свят,

доверих ти мен, казах ти: Води ме!

Беше млад и с младостта си бе богат.

 

Млада бях и аз, логично

бе да съм безгрижна, босонога,

днес, уви, е по-различно,

всяка нощ заспивам над тревога.

 

Преди повече от пет години

бях слънце денем, луната в нощта,

сега съм бурното небе. Прости ми!

Нозете ми - танцували в жарта.

 

Загледани сме във деня,

бързащи днес към утрешния ден,

но само твоята ръка

може пак да внася слънце в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Moon Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ние сме единственият животински вид който е измислил времето, почти съм сигурен : )
  • "Загледани сме във деня,
    бързащи днес към утрешния ден,
    но само твоята ръка
    може пак да внася слънце в мен."


    Красиво стихотворение и послание...!
    Понякога бързаме да изживеем живота си,
    и бързо вървим с времето, а всъщност защо,
    след като знаем, че ако спрем за малко мига,
    именно тогава ще продължим и наистина ще живеем...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...