А животът ни изтича...
Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично
бе да съм безгрижна, босонога,
днес, уви, е по-различно,
всяка нощ заспивам над тревога.
Преди повече от пет години
бях слънце денем, луната в нощта,
сега съм бурното небе. Прости ми!
Нозете ми - танцували в жарта.
Загледани сме във деня,
бързащи днес към утрешния ден,
но само твоята ръка
може пак да внася слънце в мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Moon Все права защищены
