ЕЛАНОР (Яна Танева)
74 74
11 abr 2009, 16:10

А казвах, че не те обичам... 

  Poesía » De amor
829 0 8

 А казвах, че не те обичам...

Аз повтарях, че не те обичам.

Като те срещнах, защо ме заболя?

Защо устата ми отричат,

а сърцето бързо затуптя?

Аз казвах, че си само спомен.

Като ме погледна, защо ли времето се спря?

Защо ли като бурена отровен

в мен мисълта за тебе корените разпростря?

Свободно мислех си, че вече дишам.

А защо не стига въздухът сега?

Защо надежда се прокрадва скришом,

а раната отново прокървя?

Защо си мислех, че съм силна,

а назад се връщам аз сега

и търся те по пътя да те срещна,

за да върна теб и любовта?

А казвах, че не те обичам,

че е само спомен любовта...

© Яна Танева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Познато усещане, реализирано в хубав стих. Ако те вълнуват такива мисли наистина (а не просто художествена измислица, претворена в стих), ти желая излекуване. Иначе поздравления за сътвореното.
  • Браво.Стихът ти е прекрасен.Продължаваи все така
  • Сърцето си е самосиндикално!
    Никого не пита - само заповядва!
  • Поздрав!
  • хубав стих...
  • Тежки въпроси,
    много въпроси,
    ако са риторични, не ги мисли, а действай... знаеш как...
    ако не са - говори му на него(или нея), но без въпроси!

    Неритмично, но коя любов е такава...
    Защо слагаш устата си в множествено число?
    Поздрав за творбата.

  • Защо ли като бурена отровен

    в мен мисълта за тебе корените разпростря?
    Прекрасно прозвуча...!Хареса ми!
  • Много пъти се опитваме да се убедим в това, че любовта е спомен, но дали сърцето ни мисли така...Харесах!
Propuestas
: ??:??