А казвах, че не те обичам...
А казвах, че не те обичам...
Аз повтарях, че не те обичам.
Като те срещнах, защо ме заболя?
Защо устата ми отричат,
а сърцето бързо затуптя?
Аз казвах, че си само спомен.
Като ме погледна, защо ли времето се спря?
Защо ли като бурена отровен
в мен мисълта за тебе корените разпростря?
Свободно мислех си, че вече дишам.
А защо не стига въздухът сега?
Защо надежда се прокрадва скришом,
а раната отново прокървя?
Защо си мислех, че съм силна,
а назад се връщам аз сега
и търся те по пътя да те срещна,
за да върна теб и любовта?
А казвах, че не те обичам,
че е само спомен любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Танева Всички права запазени
