А казвах, че не те обичам...
А казвах, че не те обичам...
Аз повтарях, че не те обичам.
Като те срещнах, защо ме заболя?
Защо устата ми отричат,
а сърцето бързо затуптя?
Аз казвах, че си само спомен.
Като ме погледна, защо ли времето се спря?
Защо ли като бурена отровен
в мен мисълта за тебе корените разпростря?
Свободно мислех си, че вече дишам.
А защо не стига въздухът сега?
Защо надежда се прокрадва скришом,
а раната отново прокървя?
Защо си мислех, че съм силна,
а назад се връщам аз сега
и търся те по пътя да те срещна,
за да върна теб и любовта?
А казвах, че не те обичам,
че е само спомен любовта...
© Яна Танева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Познато усещане, реализирано в хубав стих. Ако те вълнуват такива мисли наистина (а не просто художествена измислица, претворена в стих), ти желая излекуване. Иначе поздравления за сътвореното.
-
Браво.Стихът ти е прекрасен.Продължаваи все така
-
Сърцето си е самосиндикално!
Никого не пита - само заповядва! -
Поздрав!
-
хубав стих...
-
Тежки въпроси,
много въпроси,
ако са риторични, не ги мисли, а действай... знаеш как...
ако не са - говори му на него(или нея), но без въпроси!
Неритмично, но коя любов е такава...
Защо слагаш устата си в множествено число?
Поздрав за творбата.
-
Защо ли като бурена отровен
в мен мисълта за тебе корените разпростря?
Прекрасно прозвуча...!Хареса ми! -
Много пъти се опитваме да се убедим в това, че любовта е спомен, но дали сърцето ни мисли така...Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
