20 feb 2016, 22:19

А керванът си върви

  Poesía
677 0 1

Лаят псета разгневени.
Бляскат жълтите звезди.
Всички чакаме промени,
а керванът си върви.

 

Вият вълци и чакали.
Пенят се безброй реки.
Хубаво, не сме видяли,
а керванът си върви.

 

Стадото е без овчари.
Съхнат сочните треви.
Бедните са огладняли,
а керванът си върви.

 

Младите са по чужбина.
Старите са без пари.
Вече толкова години
все керванът си върви.

 

Интеграции, промени,
даже Господ си мълчи.
Чановете - претопени,
а керванът си върви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за актуалния стих, Вальо!
    Истината е такава. В България хора не останаха. А Силистра е вече едно село, в което всики се познава с всеки.
    Заветите на Левски уж ги знаем и помним , но станахме злобни, завистливи и не искаме да се променяме.
    Именно затова тънем в мизерия, а .. керванът си върви...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...