20 февр. 2016 г., 22:19

А керванът си върви 

  Поэзия
492 0 1

Лаят псета разгневени.
Бляскат жълтите звезди.
Всички чакаме промени,
а керванът си върви.

 

Вият вълци и чакали.
Пенят се безброй реки.
Хубаво, не сме видяли,
а керванът си върви.

 

Стадото е без овчари.
Съхнат сочните треви.
Бедните са огладняли,
а керванът си върви.

 

Младите са по чужбина.
Старите са без пари.
Вече толкова години
все керванът си върви.

 

Интеграции, промени,
даже Господ си мълчи.
Чановете - претопени,
а керванът си върви...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави за актуалния стих, Вальо!
    Истината е такава. В България хора не останаха. А Силистра е вече едно село, в което всики се познава с всеки.
    Заветите на Левски уж ги знаем и помним , но станахме злобни, завистливи и не искаме да се променяме.
    Именно затова тънем в мизерия, а .. керванът си върви...
Предложения
: ??:??