А колко малко ни е нужно
Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..
Защо понякога е тясно
и, сгушен в някой ъгъл скрит,
ти търсиш в мене свойто място,
аз в тебе своя звезден миг,
но, въпреки това, не знаем
как този път да съкратим
и, мислейки, че туй е краят,
ний все мълчим, ний все мълчим...
А колко малко ни е нужно
и колко много при това..!
Не се осъмва в ложе чуждо
без чувството за самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
