22.01.2011 г., 13:18 ч.

А колко малко ни е нужно 

  Поезия
754 0 3

Защо ли в мен и в тебе даже
се сбират облаци, вали...
едва ли някой ще ми каже
защо понякога горчи..

Защо понякога е тясно
и, сгушен в някой ъгъл скрит,
ти търсиш в мене свойто място,
аз в тебе своя звезден миг,

но, въпреки това, не знаем
как този път да съкратим
и, мислейки, че туй е краят,
ний все мълчим, ний все мълчим...

А колко малко ни е нужно
и колко много при това..!
Не се осъмва в ложе чуждо
без чувството за самота.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??