14 mar 2009, 13:34

А колко още имам да ти кажа...

1.1K 0 3

Виждаш ли ме? Или не поглеждаш?

Тук съм - все до лявото ти рамо.

Бледа съм. И слабичка. Като детенце.

Но умея мъжка сила да раздавам.

 

Вярваш ли ми? Или ти е рано?

Пазиш се. Разказах твърде много.

Грешила съм; потретвала... Не съжалявам.

По кръв вървях след всяко "Сбогом!"

 

Боли ли те? Извикай смело!

Съмнявай се, бори се... Но не бягай!

Обичам те! Предай на свойте демони:

от днес си мой! Да си вървят във ада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Борбеност и сила,породени от любовта!Харесва ми!
  • Разкошно стихотворение!Заряд и мъдрост!Благодаря!
  • Хареса ми чувствеността и силата ти. Браво, хубаво стихотворение! Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...