30 mar 2012, 22:11

А колко простичко е да говоря 

  Poesía » De amor
667 0 2

Защо, щом искам да съм смела,

във ъгъла забивам своя плам

и когато във очите те погледна,

светът на думите е ням.

 

Когато искам да се боря,

нямам сили даже да шептя.

А колко простичко е да говоря,

вместо думите си да пестя.

 

И като малко глупаво момиче,

във живота тъй голям,

гледам отстрани -

без свян изтича

и нямам сили да го спра.

 

А колко простичко е да говоря

„Твоя бях и винаги ще съм“.

Но по-лесно е да те затворя

във нищото на моя сън.

© Лия Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??