А колко простичко е да говоря
Защо, щом искам да съм смела,
във ъгъла забивам своя плам
и когато във очите те погледна,
светът на думите е ням.
Когато искам да се боря,
нямам сили даже да шептя.
А колко простичко е да говоря,
вместо думите си да пестя.
И като малко глупаво момиче,
във живота тъй голям,
гледам отстрани -
без свян изтича
и нямам сили да го спра.
А колко простичко е да говоря
„Твоя бях и винаги ще съм“.
Но по-лесно е да те затворя
във нищото на моя сън.
© Лия Василева All rights reserved.
