1 may 2019, 23:51

А колко временен си не съзнаваш...

  Poesía
997 3 17

 

В живота всичко е велико 
и същевременно нищожно - 
понякога ти иде да извикаш
отвъд най-силното възможно.

 

Понякога се чувстваш гений,
а друг път – беден на слова
и сляпо вярваш, че най-после си намерил
във някой ъгъл скрита мъдростта.

 

Така се лъжеш гениално,
съвсем фалшиво убеден,
че даже любовта познаваш,
а продължаваш да живееш ден за ден.

 

2000


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РоузМадърColdRevenge Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангел! Нямам навика да пипам стихотворения, писани преди 20 години - публикувам ги както са си писани тогава, заедно с точките и запетайките. А иначе да бъда себе си - е моето кредо!
  • Стихът е прекрасен!
    Наистина може да се "пипне" малко, но това няма да промени емоционалната му стойност.
    На мен така ми харесва.
    Бъди винаги себе си, Tangerine!
  • Така, не бих казал че ми е хоби, почивам си така от зациклянето. Цел нямаше никаква, обикновено ги изтривам тия неща и не ги публикувам никъде, особено пък под мое име, обаче тоя път ми хареса какво се получи, та споделих. Просто начин за пилеене на време, нищо повече.
  • Добре, признавам, ядоса ме, защото не обичам да ме пренаписват, нито плагиатстват. Значи ти е хоби това? Странно наистина. Нищо не ти казах, защото съм ти фен, но и ако не беше го метнал в коментарното поле, а някъде другаде, щеше да си е сериозно плагиатство. С каква цел го правиш, да ме провокираш как ще реагирам ли? И ако е така - защо ти е? Доста често го правиш...не знам дали и останалите ти стихотворения, които пускаш тук са плагиатства, надявам се, че не, защото ми изглеждат искрени.
  • Нахвърлях го просто ей така, след като прочетох твоя. Доста често го правя това, но за пръв път показвам какво съм натворил. Плагиатството си е плагиатство откъдето и да го погледне човек и гледам да не се набивам на очи, тоя път обаче не се сдържах. :D

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...