1.05.2019 г., 23:51

А колко временен си не съзнаваш...

999 3 17

 

В живота всичко е велико 
и същевременно нищожно - 
понякога ти иде да извикаш
отвъд най-силното възможно.

 

Понякога се чувстваш гений,
а друг път – беден на слова
и сляпо вярваш, че най-после си намерил
във някой ъгъл скрита мъдростта.

 

Така се лъжеш гениално,
съвсем фалшиво убеден,
че даже любовта познаваш,
а продължаваш да живееш ден за ден.

 

2000


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел! Нямам навика да пипам стихотворения, писани преди 20 години - публикувам ги както са си писани тогава, заедно с точките и запетайките. А иначе да бъда себе си - е моето кредо!
  • Стихът е прекрасен!
    Наистина може да се "пипне" малко, но това няма да промени емоционалната му стойност.
    На мен така ми харесва.
    Бъди винаги себе си, Tangerine!
  • Така, не бих казал че ми е хоби, почивам си така от зациклянето. Цел нямаше никаква, обикновено ги изтривам тия неща и не ги публикувам никъде, особено пък под мое име, обаче тоя път ми хареса какво се получи, та споделих. Просто начин за пилеене на време, нищо повече.
  • Добре, признавам, ядоса ме, защото не обичам да ме пренаписват, нито плагиатстват. Значи ти е хоби това? Странно наистина. Нищо не ти казах, защото съм ти фен, но и ако не беше го метнал в коментарното поле, а някъде другаде, щеше да си е сериозно плагиатство. С каква цел го правиш, да ме провокираш как ще реагирам ли? И ако е така - защо ти е? Доста често го правиш...не знам дали и останалите ти стихотворения, които пускаш тук са плагиатства, надявам се, че не, защото ми изглеждат искрени.
  • Нахвърлях го просто ей така, след като прочетох твоя. Доста често го правя това, но за пръв път показвам какво съм натворил. Плагиатството си е плагиатство откъдето и да го погледне човек и гледам да не се набивам на очи, тоя път обаче не се сдържах. :D

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...