9 nov 2020, 1:41

a la carte

1.1K 0 0

Понякога и в свободното време

е добре да работим в екип.

Защото вместо ти да попиташ,

все отправяш въпроси към мен.

 

Както в училище, в двора

и в класната стая, така

и в ресторанта, в автобуса

всеки заема своето място.

 

Но дали всеки път с топъл сироп

се сервират палачинките

и доколко официално е последното

съобщение в закусвалнята не зная.

 

Вероятно не за първи път

ще проверят клиентите

дали според табелата има достатъчно

от специалитета на деня.

 

Затова нека заедно

да попитаме от кое ще опитаме

и любезно да приемем

предложеното преди да платим.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...