Nov 9, 2020, 1:41 AM

a la carte

1.1K 0 0

Понякога и в свободното време

е добре да работим в екип.

Защото вместо ти да попиташ,

все отправяш въпроси към мен.

 

Както в училище, в двора

и в класната стая, така

и в ресторанта, в автобуса

всеки заема своето място.

 

Но дали всеки път с топъл сироп

се сервират палачинките

и доколко официално е последното

съобщение в закусвалнята не зная.

 

Вероятно не за първи път

ще проверят клиентите

дали според табелата има достатъчно

от специалитета на деня.

 

Затова нека заедно

да попитаме от кое ще опитаме

и любезно да приемем

предложеното преди да платим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...