9.11.2020 г., 1:41

a la carte

1.1K 0 0

Понякога и в свободното време

е добре да работим в екип.

Защото вместо ти да попиташ,

все отправяш въпроси към мен.

 

Както в училище, в двора

и в класната стая, така

и в ресторанта, в автобуса

всеки заема своето място.

 

Но дали всеки път с топъл сироп

се сервират палачинките

и доколко официално е последното

съобщение в закусвалнята не зная.

 

Вероятно не за първи път

ще проверят клиентите

дали според табелата има достатъчно

от специалитета на деня.

 

Затова нека заедно

да попитаме от кое ще опитаме

и любезно да приемем

предложеното преди да платим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...