9.11.2020 г., 1:41

a la carte

1.1K 0 0

Понякога и в свободното време

е добре да работим в екип.

Защото вместо ти да попиташ,

все отправяш въпроси към мен.

 

Както в училище, в двора

и в класната стая, така

и в ресторанта, в автобуса

всеки заема своето място.

 

Но дали всеки път с топъл сироп

се сервират палачинките

и доколко официално е последното

съобщение в закусвалнята не зная.

 

Вероятно не за първи път

ще проверят клиентите

дали според табелата има достатъчно

от специалитета на деня.

 

Затова нека заедно

да попитаме от кое ще опитаме

и любезно да приемем

предложеното преди да платим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...