15 ene 2008, 16:09

А мислех, че е приказка

  Poesía » Civil
1.2K 0 36
Ще ти разкажа приказка за себе си.То бе отдавна, в стари времена.Аз бях като във приказка измислена,придворна дама с името ,,жена''!       Следвах те по всички твои празниции смеех се, когато ме боли.При тебе всичко свършваше с безчестие(във нощите със други) призори!           И мислех си, че всичко е измислица,като във приказка от детски времена.Но приказката се оказа истинска,(боли, когато срещнеш самота)!...........Сега е друг светът и друго времеи като всяка приказка със хубав край,поставям кръст на миналото времеи моят свят от днес ще бъде Рай! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...