15 янв. 2008 г., 16:09

А мислех, че е приказка

1.2K 0 36
Ще ти разкажа приказка за себе си.То бе отдавна, в стари времена.Аз бях като във приказка измислена,придворна дама с името ,,жена''!       Следвах те по всички твои празниции смеех се, когато ме боли.При тебе всичко свършваше с безчестие(във нощите със други) призори!           И мислех си, че всичко е измислица,като във приказка от детски времена.Но приказката се оказа истинска,(боли, когато срещнеш самота)!...........Сега е друг светът и друго времеи като всяка приказка със хубав край,поставям кръст на миналото времеи моят свят от днес ще бъде Рай! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....